„и Словото беше у Бога“... или не беше?
„изгубени“ в превода, ч. 2
Последвайте „Не от този свят“ в Телеграм.
В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
Това са свикнали да четат поколения българи в самото начало на евангелието според Йоан, а нещо подобно и другите славянски народи, и техните и нашите предци векове назад в историята. Но наскоро бе изразено следното противно мнение отностно превода на стиха в синодалната Библия:
Това Слово именно някъде много дълбинно присъства у Бога преди То да се появи в определен исторически момент. По този начин тълкуват текста и го превеждат. Той стои така до днес в нашето синодално издателство и се тълкува по този начин от моите професори. Аз, обаче, считам, че този превод не е съвсем удачен, защото гръцката фраза не е „във Бога“. Няма въобще такъв превод. Преводът е „при, със“ Бога. Безспорно е че това Слово – уникален израз за евангелист Йоан – е със Бога някак си предвечно, и същото това предвечно Слово става в един определен момент един от нас.1
Да го кажем в самото начало: наистина, чисто лингвистически, е по-правилно да се преведе „със“ или „при“ Бога. Но тук, както и в някои други случаи,2 освен ако не държим на буквоядството като единствен способ за спасение, „грешния“ превод не представлява сериозна екзистенциална заплаха, даже почти никаква. В следващите редове ще се опитам да покажа защо, според мен, това е така. Не претендирам за изчерпателност, изискана академичност и т.н., тъй като нямам формално обучение по разглежданите предмети, така че не считайте този текст за нещо повече от любителско писание на един обикновен мирянин.
Първо ще разгледаме някои български и други съвременни славянски преводи от XX-XXI век, след което постепенно ще върнем времето назад – до началото на така наречения Ренесанс, а най-накрая ще обърнем внимание и на някои старобългарски, староруски и др. средновековни ръкописи – всичко с надеждата да проследим нишката на традицията и, евентуално, да разберем къде е станала тази „грешка“ в превода, ако изобщо има такава. Във всички разглеждани преводи ще включим и следващия, втория стих, причината за което ще се изясни по-нататък в текста. Ключовите думи са оградени с квадратни скоби. И така, като за начало да сравним синодалния превод с гръцкия оригинал:
В начало беше Словото, и Словото беше [у] Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало [у] Бога.3
Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος, καὶ ὁ λόγος ἦν [πρὸς] τὸν θεόν, καὶ θεὸς ἦν ὁ λόγος. οὗτος ἦν ἐν ἀρχῇ [πρὸς] τὸν θεόν.4
Гръцката дума „πρὸς“ се превежда „към, със“. Две забележки: в гръцкия текст думата е използвана и в двата стиха за обозначаване на отношенията между Словото и Бог-Отец. Второто значение „със“ е желаното от текстовите критици, но първото – „към“ – ще представлява особен интерес по-нататък в текста. Но сега нека продължим с другите съвременни преводи, започвайки от българските:
В начало беше Словото; и Словото беше [у] Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше [у] Бога.5
В началото беше Словото; и Словото беше [у] Бога; и Словото беше Бог. То беше в началото [у] Бога.6
Забелязахте ли неъответствието? Хем се твърди, че това е превод от оригиналните езици, хем е „неудачно“ преведено като в синодалното издание на Библията. Явно синодалните старци не са били единствените поразени от тази „заблуда“ – и братовчедите протестанти страдат от нея.
В начало бе Словото; и Словото беше [у] Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше [у] Бога.7
В началото бе Словото; и Словото беше [у] Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше [у] Бога.8
В началото беше Словото. И Словото беше [с] Бога. Това, което бе Бог, беше Словото. Словото беше [с] Бога в началото.9
В началото (преди времето) беше Словото (Христос); и Словото беше [с] Бога; и Словото беше Самият Бог. Той изначално (съсъществуващ и съвечен) беше [с] Бога.10
Последните два превода са направени въз основа на по-стари английски преводи, които пък от своя страна със сигурност са повлияни от най-разпространения английски превод на Библията – този на крал Джеймс – според който изследваните стихове звучат по следния начин:
In the beginning was the Word, and the Word was [with] God, and the Word was God. The same was in the beginning [with] God.11
Точно както трябва да е, ако трябва да се придържаме дословно към гръцкия оригинал. Но, интересното е, че фондацията, съставила последния цитиран български превод, съвсем наскоро е издала дословен (!) превод на Новия Завет,12 който, подобно на изданието на ББД от 2013 г., използва „у“ вместо „с“ Бога:
Не ме разбирайте погрешно – не се заяждам с никого. Нямам нищо против повечето преводи на тази дума, особено синодалния, както вече ви е станало пределно ясно. Просто споделям интересна находка, на която попаднах може би съвсем случайно. Да продължим с останалите съвременни славянски преводи.
Руски
В начале было Слово, и Слово было [у] Бога, и Слово было Бог. Оно было в начале [у] Бога.13
В начале было Слово, и Слово было [с] Богом, и Слово было Богом. Оно было в начале [с] Богом.14
В начале было Слово. И Слово было [у] Бога. И Слово было Бог. Тот, Кто был Слово, был [с] Богом с самого начала.15
Ето го и първия червен флаг. Тука са използвани две различни думи: „у“ и „с“. Поздравления за втората, но защо преводачите са взели решението да оставят първата? Каквито и да са причините, не си мислете, че това не е някаква „съвременна иновация“ – има древни прецеденти, както ще се види по-нататък.
В начале было Слово. Слово было [подле]16 Бога и Богом было Само Слово. Оно изначально было [подле] Бога.17
В начале было Слово, и Слово было [с] Богом, и Слово было Бог. Оно было в начале [с] Богом.18
В начале было Слово, и Слово было [у] Бога, и Слово было Богом. Оно было в начале [у] Бога.19
В начале было Слово, и Слово было [с] Богом, и Слово было Бог. Оно было в начале [с] Богом.20
B начале было Слово, и Слово было [у] Бога, и Слово было Богом. Оно было [у] Бога в начале.21
Украински
На початку було Слово, а Слово [в] Бога було, і Бог було Слово. Воно [в] Бога було на початку.22
Споконвіку було Слово, і [з] Богом було Слово, і Слово було – Бог. [З] Богом було воно споконвіку.23
У починї було Слово, й Слово було [в] Бога, й Бог було Слово. Воно було в починї [у] Бога.24
Тука са използвани две на пръв поглед различни думи, но и двете всъщност означават горе-долу едно и също нещо. Това някакво диалектно различие за украса на текста ли е? Нима преводачите не са знаели, че е невъзможно да се влага особено значение в думите, и че без дословен превод сме заникъде?
Ще до існування світу було Слово, і Слово було [з] Богом, і Слово було Бог. Той, Хто був Словом, був [з] Богом споконвіку.25
На початку було Слово, і Слово було [в] Бога, і Слово було Бог. Воно на початку було [в] Бога.26
Беларуски
На пачатку было Слова, і Слова было [ў] Бога, і Богам было Слова. Яно было [ў] Бога на пачатку.27
На пачатку было Слова, і Слова было [з] Богам, і Слова было Бог. Яно было на пачатку [з] Богам.28
На пачатку было Слова, і Слова было [ў] Бога, і Слова было Богам. Яно было на пачатку [ў] Бога.29
На пачатку быў Слова, і Слова быў [з] Богам, і Слова быў Бог. Ён быў [у] Бога на пачатку.30
И тука, както в единия руски превод,31 преводачите са използвали две различни думи, само че с обратна последователност: „с“ и „в“. При това отново – подобно на двата български превода32 – въпреки твърдението им, че превода е основан на Приетия текст,33 който ползва „προς“ и в двата стиха.
На пачатку было Слова, і Слова было [ў] Бога, і Богам было Слова. Яно было на пачатку [ў] Бога.34
Дойде време да напуснем бившата постсъветска Рус и да отидем у западните славянски страни. Уверявам ви, че извадките са достатъчно разбираеми, не е нужно да сте полиглот – звучат естествено за българския читател.
Полски
Na początku było Słowo, a Słowo było [u] Boga, i Bogiem było Słowo. Ono było na początku [u] Boga.35
Na początku było Słowo, a Słowo było [u] Boga, a Bogiem było Słowo; Ono to było na początku [u] Boga. 36
Na początku było Słowo, a Słowo było [u] Boga i Bogiem było Słowo. Ono było na początku [u] Boga.37
Полското „u“ тънко се различава от „w“ по същия начин, както и нашето „у“ от „във“, и означава „при, на“.38 Интересно, дали и на български „у“39 може да означава и нещо подобно на „при“, както се изисква? Иначе относно останалите преводи на полски език – няма нужда да се дават повече примери, тъй като всички налични ползват „u“ и в двата стиха – можете сами да се уверите тук.40 Всъщност, почти всички... освен един:
Na początku było Słowo, a Słowo było [od] Boga i Bogiem było Słowo. Ono było na początku [ku] Bogu.41
„От“ Бога... „към“ Бога... Какво? Какви са тези престъпни своеволия? Вярно, гръцката дума „πρὸς“ може да се преведе и „към“, но откъде е това „от“? Надявам се, че не ви е поснало да четете „ще се разбере по-нататък“, но имайте търпение, уверявам ви – и двете имат прецеденти в прекрасното минало.
Чешки
Na počátku bylo Slovo, to Slovo bylo [u] Boha, to Slovo bylo Bůh. To bylo na počátku [u] Boha.42
Na počátku bylo Slovo a to Slovo bylo [u] Boha a to Slovo bylo Bůh. To bylo na počátku [u] Boha.43
Na počátku bylo Slovo a to Slovo bylo [u] Boha a to Slovo bylo Bůh. Bylo na počátku [u] Boha.44
Словашки
Na počiatku bolo Slovo, to Slovo bolo [u] Boha a to Slovo bolo Boh. Ono bolo na počiatku [u] Boha.45
Na počiatku bolo Slovo a Slovo bolo [u] Boha a to Slovo bolo Boh. Ono bolo na počiatku [u] Boha.46
Na počiatku bolo Slovo, to Slovo bolo [u] Boha, a to Slovo bolo Boh. Ono bolo na počiatku [u] Boha.47
Както на полски, така и на тези два езика почти няма нови преводи, в които да се ползва недвусмислено „при, със“ вместо „у, във“. Впрочем, словаците са издали и превод на цигански.48 Поради разбираеми причини не го разбирам особено добре, но не се съмнявам, че не се отличава много от останалите им преводи.
Стига сме скитали по далечни земи, да се върнем на родния Балкан.
Македонски
Во почетокот беше Словото, и Словото беше [во] Бога и Словото беше Бог. Тоа во почетокот беше [во] Бога.49
Во почетокот беше Словото, и Словото беше [во] Бога, и Бог беше Словото. Тоа во почетокот беше [во] Бога.50
Уште на почетокот постоеше Зборот. Зборот беше [со] Бог и Зборот беше Бог. Од самиот почеток, Зборот беше [со] Бог.51
От всичките македонски преводи само в един „προς“ е преведено „със“ вместо „във“ Бога. Но нека не прибързваме да правим заключения само от това, понеже, както знаем, не количественото мнозинство определя истината, нали така?
Сръбски
У почетку бјеше Логос (Ријеч), и Логос бјеше [у] Бога, и Логос бјеше Бог. Он бјеше у почетку [у] Бога.52
У почетку је био Он – Реч, и Он – Реч је био [са] Богом. Он – Реч био је Бог. Он је у почетку био [са] Богом.53
У почетку је била Реч, и Реч је била [код]54 Бога, и Реч је била Бог. Она је у почетку била [код] Бога.55
У почетку беше реч Божја, и та реч беше [у] Бога, и Реч беше Бог. И беше у почетку [у] Бога.56
Хърватски
U početku bijaše Riječ i Riječ bijaše [u] Boga i Riječ bijaše Bog. Ona bijaše [u] početku [u] Boga.57
U početku je bio on, Riječ, i on, Riječ, bio je [s] Bogom i on, Riječ, bio je Bog. On je u početku bio [s] Bogom.58
Както се подразбира от самото име на превода, тука няма много свободно пространство за сериозни разминавания: „with“, следователно „със“.
U početku je postojao On koji bijaše Riječ. On je bio [s] Bogom i bio je Bog. U početku je bio [kod] Boga.59
Тука са използвани две различни думи, но с приблизително един и същ смисъл. Възможно ли е това – две различни думи да означават едно и също нещо? Или пък една дума да има няколко значения едновременно?
Prije postanka svijeta bila je Riječ. Riječ je bila [s] Bogom i Riječ je bila Bog. U početku je On bio [s] Bogom.60
Словенски
V začetku je bila Beseda, in Beseda je bila [pri] Bogu, in Bog je bila Beseda. Ta je bila v začetku [pri] Bogu.61
Vu začétki je bila Rêč, i tá Rêč je bíla [pri] Bôgi, i Bôg je bíla tá Rêč. Eta je bíla vu začétki [pri] Bôgi.62
Тука пък съвсем няма смисъл да продължаваме – по стечение на обстоятелствата всички словенски Библии ползват „удачния“ (a може би по-благодатен?) превод „при“. Така се е случило исторически. Да са живи и здрави.
Една кратка равносметка относно съвременните преводи: виждаме богато разнообразие от предлози на разните езици. В едни преводи преобладават едни предлози, в други преводи – други предлози, а в трети са разделени почти поравно. Другаде пък едни липсват, а на места има и някои „екзотично“ звучащи. Като цяло преобладаватат „у, във“, а всички останали са по-скоро изключения, отколкото правио. Но, водейки се само и изключително от точния, сух превод от оригиналния текст, излиза, че повечето от тях са за боклука. Но да не бързаме, най-доброто тепърва предстои: време да разгледаме разните преводи по света и у нас от промеждутъка от време между дългоочакваната просвещенска, спасителна за цялото човечество модерна епоха и „тъмните“ векове на Средновековието.
Въ начало бѣ Слово-то, и Слово-то бѣ [у] Бога, и Слово-то бѣ Богъ. То въ началото бѣ [у] Бога.63
Малко обща информация за Цариградската Библия:
Ръководители на превода са Петко Рачов Славейков и Албърт Лонг, в сътрудничество с Елиас Ригс и Христодул Сичан-Николов. Д-р Ригс е лингвист, който има богат опит в превода на Новия завет и Библията. Българският превод на Библията започва през 1858 г. с Константин Фотинов и по-късно с д-р Лонг и продължава 12 години. През 1857 г. в Шумен пристигат американски мисионери на Евангелската методистка епископална църква – д-р Алберт Лонг и д-р Уесли Притимън. През 1859 г. д-р Лонг е поканен от представители на Търновските занаятчии и търговци да разяснява Библията на разбираем български език. От 1863 г. д-р Лонг се премества в Цариград и започва съвместна работа с преводачите.64
За съжаление дори участието на тези англоговорящи чужденци не е помогнало да се избегне тази грешка. Дали са го пропуснали без да искат или настойчиво са извили ръцете им да го подминат – един Бог знае.
Vu zacsétki je bilá Rêcs, i tá Rêcs je bíla [pri] Bôgi, i Bog je bíla tá Rêcs. Eta je bíla vu zacsétki [pri] Bôgi.65
Ѿ66 началото беше Словото, и Словото беше [съ] Бога, и Словото беше Богъ. Той беше ѿ край [съ] Бога.67
Този превод – дело изцяло на Неофит Рилски – е единствения възрожденски такъв, който употребява „със“ и в двата стиха. Но пак – поради какви съображения е решил да го преведе така най-вероятно ще разберем в другия свят.
Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ [ѹ] Бога, и Богъ бѣ Словото. Тосъ бѣ ѿ край [ѹ] Бога.68
Въ началѣ было Слово, и Слово было [у] Бога, и Богъ было Слово. Оно было въ началѣ [у] Бога.69
Na počatku bylo Slowo a Slowo bylo [u] Boha a to Bůh byl Slowo. To bylo na počatku [u] Boha.70
Въ началѣ бѣ Слово, и Слово бѣ [къ] Богꙋ, и Богъ бѣ Слово. Сей бѣ искони [къ] Богꙋ.71
Na początku było Słowo, a Słowo było [u] Boga, a Bogiem było Słowo. To było na początku [u] Boga.72
Na počátku bylo Slovo, a to Slovo bylo [u] Boha, a to Slovo byl Bůh. To bylo na počátku [u] Boha.73
VSAZHETKI IE BILA BESSEDA, inu Beſſeda je bila [pèr] Bugi, inu ta Beſſeda je bila Bug. Taiſta je bila v'sazhetki [pèr] Bugi.74
В началѣ бѣ Слово, и Слово бѣ [ѹ] Бога, и Богъ бѣ Слово. Се бѣ искони [ѹ] Бога.75
Този превод по-късно е бил преразгледан, което е довело до създаването на вече цитирания Елисаветински превод, в който са отбелязани и съответните изменения, за да не се „всява смут у народа“.76 Това, което ни интересува конкретно, е че преводачите са променили „ѹ Бога“ на „къ Богѹ“, като съответно са поставили първото, т.е. старото (и може би грешно) в скоби.77
Na początku było Słowo, a Słowo ono było [u] Boga i było ono Słowo Bóg. To Słowo było na początku [u] Boga.78
Както се вижда, и българските преводачи от Възраждането, и тези от източните и западните славянски страни преимуществено са предпочели словосъчетанието „у Бога“. Единици са предпочели „при, със“, а други са продължили да използват многозначителното старославянско „към“. Но, пак подчертаваме, че не мнението на мнозинството определя истинноста на дадено нещо. Затова най-добре ще е да върнем часовника още по-назад и да се впуснем в прекрасния свят на древните ръкописи, където бъркотията всъщност е още по-голяма.
Въ начѧлѣ бѣ Слово, и Слово бѣ [къ]79 Богѹ, и Богъ бѣ Слово. Се бѣ изначѧла [къ] Богѹ.80
Въ началѣ бѣ Слово, и Слово бѣ [к] Богу, и Богъ бѣ Слово. И се бѣ искони [въ]81 Бозѣ.82
Ето един стар „червен флаг“ – както вече загатнахме, използването на различни думи за превеждане на една друга не е приумица на някой велик мислител от по-новата история. Може би пък се дължи на неграмотност – нещо, което според казионната историография е било широкоразпространено тогава? Ще видим.
Въ начѧлѣ бѣше Слово, и Слово бѣ [ѿ]83 Бога, и Богъ бѣ Слово. Се бѣ искони [ѿ] Бога.84
Искони бѣ Слово, и Слово бѣ [ѿ] Бога, и Богь бѣ Слово. И се бѣ искони [ѹ]85 Бога.86
Втори страйк: „от Бога“ и „у Бога“. Какво са си мислели тези хора, когато са писали тези небивалици? Най-вероятно нищо не са мислели. Ние със сигурност сме по-умни от тях. Може да се каже, че се гордеем с нашия прогрес.
Въ начѧлѣ бѣше Слово, и Слово бѣше [ѹ] Бога, и Богъ бѣше Слово. Се бѣ изначѧла [къ] Богѹ.87
Бих казал, че чашата преля, но поне едно нещо спасява този превод: макар и в първия стих да се ползва омразното „у“ Бога, то поне във втория стих са направили благородната постъпка да напишат „към“, т.е. „при“.
Вь начело бѣ Слѡво, и Слѡво бѣ [кь] Богѹ, и Богь бе Слѡво. Се бѣ искони [кь] Богѹ.88
Вь начелѣ бѣ Слово, и Слово бѣ [кь] Богѹ, и Богь бѣ слово. Се бѣ искони [кь] Богѹ.89
Искони бѣ Слово, и Слово бѣ [ѿ] Бога, и Богь бѣ Слово. И се бѣ искони [ѿ] Бога.90
Искони бѣ Слово, и Слово бѣ [ѿ] Бога, и Богь бѣ Слово. И се бѣ искони [ѿ] Бога.91
Искони бѣ Слово, и Слово бѣ [кь] Богѹ, и Богь бѣ Слово. Се бѣ искони [кь] Богѹ.92
Искони бѣ Слово, и слово бѣ [ѿ] Бога, и Богъ бѣ Слово. Се бѣ искони [ѿ] Бога.93
Искони бѣ Слово, и Слово бѣ [ѿь] Бога, и Богь бѣ Слово. И се бѣ искони [ѿь] Бога.94
Искони бѣ Слово, и Слово бѣ [ѹ] Бога, и Богь бѣ Слово. Се бѣ искони [ѹ] Бога.95
Искони бѣ Слово, и Слово бѣ [ѹ] Бога, и Богъ бѣ Слово. Се бѣ искони [ѹ] Бога.96
Искони беаше Слово, и Слово беаше [отъ] Бога, и Богъ беаше Слово. Се бе искони [отъ] Бога.97
Краен резултат: пълна каша. „Към“, „от“, „във“, „у“ и разни комбинации между тях. Но нито едно „със“, въпреки очевидното му наличие и в езика,98 и в други прекрасни стихове от евангелието: „С нами Бог.“99 Нито пък „при“. Сигурно си мислите, че няма такава дума на старобългарски, и че вместо нея се е ползвало само „към“, или пък я има, но означава нещо съвсем различно от новобългарското „при“. И да, и не. Сега ще видим защо е така. Последните три временно ще наречем условно „неудачни“, а първото – „правилно“, или поне приемливо, следователно то ще бъде разгледано първо. Да направим сравнение между синодалния и старогръцкия превод, чиято спойка ще бъде старобългарското Зографско евангелие, освен ако изрично не е указано друго.
На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива [към] него / Въ утрей же дьнь види тъ Иисуса грядушта [къ] себе / Τῇ ἐπαύριον βλέπει τὸν Ἰησοῦν ἐρχόμενον [πρὸς] αὐτόν (Иоан 1:29)
Той дойде [при] Иисуса нощем и Му рече / сь приде [къ] Нему ноштию. и рече Ему / οὗτος ἦλθεν [πρὸς] αὐτὸν νυκτὸς καὶ εἶπεν αὐτῷ (Иоан 3:2)
Затова, когато самаряните дойдоха [при] Него / Егда же приду [къ] Нему самарене / ὡς οὖν ἦλθον [πρὸς] αὐτὸν οἱ Σαμαρῖται (Иоан 4:40)
Но не искате да дойдете [при] Мене, за да имате живот / и не хоштете прити [къ] Мне. да животъ имате / καὶ οὐ θέλετε ἐλθεῖν [πρός] με ἵνα ζωὴν ἔχητε (Иоан 5:40)
Ако Той нарече богове ония, [към] които бе отправено словото Божие / Аште Онъ рече богы. [къ] нимъже рече слово Божие / εἰ ἐκείνους εἶπεν θεοὺς [πρὸς] οὓς ὁ λόγος τοῦ θεοῦ ἐγένετο (Иоан 10:35)
Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят [към] Отца / веды Иисусъ еко приде Ему година. ди и преидетъ отъ мира сего [къ] Отцю / εἰδὼς ὁ Ἰησοῦς ὅτι ἦλθεν αὐτοῦ ἡ ὥρα ἵνα μεταβῇ ἐκ τοῦ κόσμου τούτου [πρὸς] τὸν πατέρα (Иоан 13:1)
никой не дохожда [при] Отца, освен чрез Мене / никътоже придетъ [къ] Отцю тъкмо Мною / οὐδεὶς ἔρχεται [πρὸς] τὸν πατέρα εἰ μὴ δι' ἐμοῦ (Иоан 14:6)
защото Аз отивам [при] Отца Си / еко Азъ [къ] Отцю гряду / ὅτι ἐγὼ [πρὸς] τὸν πατέρα πορεύομαι (Иоан 14:12)
отивам [при] Отца / еко иду [къ] Отцю / ὅτι πορεύομαι [πρὸς] τὸν πατέρα (Иоан 14:28)
Дотук всичко добре: πρὸς => къ => към, при. Синодалния превод, поне на повечето места, отговаря на гръцкия оригинал. Предпочитането на „към“ пред „при“ сигурно се дължи на нуждата текста да се пригоди към съвременния говорим език. Дали това „удобство“ е довело и до малката грешчица в началото на евангелието? Освен това бихме могли да приемем, че „къ“ със сигурност означава „при“ и не може да има никакви други значения. Едва ли толкова много преписвачи през вековете са правели такива грешки, нали? Но има още:
който дохожда [при] Мене, няма да огладнее / грядяй [по] Мьне. не иматъ възлакати ся / ὁ ἐρχόμενος [πρός] ἐμὲ οὐ μὴ πεινάσῃ (Иоан 6:35)
А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна [при] нозете Му / Марие же еко приде. идеже бе Иисусъ. видевъши и паде Ему [на] ногу / ἡ οὖν Μαριὰμ ὡς ἦλθεν ὅπου ἦν Ἰησοῦς ἰδοῦσα αὐτὸν ἔπεσεν αὐτοῦ [πρὸς] τοὺς πόδας (Иоан 11:32)
Тука в старобългарския превод се използват две на пръв поглед съвсем различни думи, тъй като преписвача е решил да преобрази израза от „който дохожда [при] Мене“ в „който тръгне [подир, след] Мене“. Дали си е позволил и той някакво рисково „удобство“? Може би пък това е „незначителен“ стих и не е от особено значение как ще се преведе. Само че нещата стават още по-зле:
А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда [при] гроба / Иисусъ же пакы претя вь Себе. приде [къ] гробу / Ἰησοῦς οὖν πάλιν ἐμβριμώμενος ἐν ἑαυτῷ ἔρχεται [εἰς] τὸ μνημεῖον (Иоан 11:38)
Трябва да има някаква грешка: не може една дума да има повече от едно значение! Напълно изключено е. Сигурно отново има някаква художествена преработка. И, накрая, най-хубавото за последно – черешката на тортата:
А Петър стоеше вън [до] вратата / Петръ же стоеше [при]100 двьрехъ вьне / ὁ δὲ Πέτρος εἱστήκει [πρὸς] τῇ θύρᾳ ἔξω (Иоан 18:16)
[При] кръста Иисусов стояха / Стоеаху же [при] кресте Иисусове / εἱστήκεισαν δὲ [παρὰ] τῷ σταυρῷ τοῦ Ἰησοῦ (Иоан 19:25)
Иисус застана [на] брега / ста Иисусъ. [при] брезе / ἔστη Ἰησοῦς [εἰς] τὸν αἰγιαλόν (Иоан 21:4)
Чувствате ли се предадени? Лично аз – не. В крайна сметка излиза, че думата „при“ наистина съществува в старобългарския език. Но, поради неведоми причини, преводачите са я използвали доста пестеливо. Защо – нека експертите да се изкажат. Дойде време да разгледаме какво би означавало „Словото беше [от, в, у] Бога“ в контекста на останалото Писание и словата на светите отци.
и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден [от] Отца. / и видехомъ славу Его. славу еко Иночядаего [отъ] Отца / καὶ ἐθεασάμεθα τὴν δόξαν αὐτοῦ, δόξαν ὡς μονογενοῦς [παρὰ] πατρός (Иоан 1:14)
Блажени Августин
Той е роден като единствения Син на Бога и не пожелал да остане сам. Много човеци, когато нямат синове, в напреднала възраст осиновяват син и така чрез упражняване на волята си получават онова, което природата им е отказала: това правят хората. Но ако някой има единствен син, той му се радва още повече; защото само той ще притежава всичко и няма да има кой да дели с него наследството, така че да обеднее. Не и Бог: същият този Единороден Син, Когото Той бе родил и чрез Когото бе създал всичко, Той изпрати на този свят, за да не бъде сам, а да има осиновени братя. Защото ние не се родихме от Бога по начина, по който Единородният се роди от Него, а бяхме осиновени по Негова благодат.101
Блажени Теофилакт Български:
След като каза, че Словото стана плът, евангелистът добавя: ние видяхме славата Му, тоест на Съществуващия в плът. Защото, ако израилтяните не могли да гледат лицето на Моисей, просветило се от събеседването с Бога, то апостолите още повече не биха могли да понесат чистото (без покривало) Божество на Единородния, ако Той се бе явил не в плът. А Ние видяхме не такава слава, каквато е имал Моисей или с каквато херувими и серафими се явявали на пророка, а такава, която била прилична за Единородния Син, която Му била присъща по естество от Бог-Отец. Съюзът като тук означава не уподобяване, а потвърждение и несъмнено определение. Като видим цар, вървящ с голяма слава, ние казваме, че той е дошъл като цар вместо да кажем „наистина по царски“. Подобно на това и тук думите: като на Единороден трябва да разбираме така: „Славата, която видяхме, беше истинската слава на истинския Син, пълна с благодат и истина“. Словото е пълно с благодат, защото и учението Му било, така да се каже, облагодатено, както казва и Давид: благодат се изля от Твоите уста, и евангелистът отбелязва, че всички се чудели на благодатните думи, излизащи от устата Му, и защото Той давал изцеление на всички нуждаещи се от такова. А къде видели те тази слава? Може да се мисли заедно с някои, че апостолите видели тази Негова слава на планината Тавор, но справедливо е също да се разбира, че те са я видели не само на тази планина, но във всичко, което Той вършел и говорел.102
Както ипонийският епископ, така и охридския светител не са имали особени затруднения да извлекат особени значения от една и съща дума: единия да направи разлика между нашето и Христовото раждане от Отца, а другия пряко да асоциира нетварната Таворска светлина с израза „слава като на Единороден [от] Отца“. Дали бихме могли да направим подобно нещо и с израза „Словото беше [от] Бога“, срещан премного пъти в старобългарските ръкописи?
Не вярваш ли, че Аз съм [в] Отца, и Отец е [в] Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва [в] Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм [в] Отца, и Отец е [в] Мене
Не веруеши ли еко Азъ [въ] Отци. и Отець [въ] Мне естъ. глаголы яже Азъ глаголю вамъ. о Себе не глаголю. Отець же пребываяй [въ] Мьне. Тъ творитъ дело. веру имете Мьне. еко Азъ [въ] Отци. и Отець въ Мьне
οὐ πιστεύεις ὅτι ἐγὼ [ἐν] τῷ πατρὶ καὶ ὁ πατὴρ [ἐν] ἐμοί ἐστιν; τὰ ῥήματα ἃ ἐγὼ λέγω ὑμῖν ἀπ' ἐμαυτοῦ οὐ λαλῶ· ὁ δὲ πατὴρ [ἐν] ἐμοὶ μένων ποιεῖ τὰ ἔργα αὐτοῦ. πιστεύετέ μοι ὅτι ἐγὼ [ἐν] τῷ πατρὶ καὶ ὁ πατὴρ [ἐν] ἐμοί (Иоан 14:10-11)
Свети Йоан Златоуст:
Не вярваш ли, че Аз съм в Отца? – Тоест, Аз съм в Неговата същност. Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря. Виждате ли каква изключителна близост и какво доказателство за единството на битието?
Не вярваш ли, че Аз съм в Отца? Отново: Аз съм, а после Отец. Аз съм в Отца и Отец е в Мен. Как тогава казвате: покажи ни Отца, вместо да кажете: как очаквахте да видите друг? Аз съм в Отца, и Отец е в Мене. Синът се познава в Отца и Отец в Сина. Как тогава казвате: покажи ни, сякаш сте искали да видите друг Отец, освен Мен? Аз съм в Отца, и Отец е в Мене, не по силата на смесване на природите, нито пък сякаш съд е поставен в съд. Той няма предвид телесното съчетание, а умственото съзерцание. Аз съм в Отца, защото отец без син не се разпознава, и Отец е в Мене, защото синът без отец не се разпознава: по същия начин умът се разпознава в словото и словото в ума.
„Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене.“ Вие, които чувате за Отца и Сина, не бива да търсите друго доказателство за тяхното сродство по същество. Но ако това не ви е достатъчно като доказателство за тяхното равенство и единосъщие, то узнайте това поне чрез делата.
Блажени Августин
Христос, поради самото Си съществуване като живот, има живот и Сам е това, което има; и както животът е в Него, така и Той е в Себе Си; но ние не сме този живот, а участници в Неговия живот и ще бъдем там по такъв начин, че да сме напълно неспособни да бъдем в себе си това, което е Той, но да имаме Него като наш живот, макар и да не сме животът, който има Самия живот поради това, че Той Самият е животът. Накратко, Той едновременно съществува неизменно в Себе Си и неразделно в Отца.
Защо тогава, Филипе, казваш: „Господи, покажи ни Отца, и стига ни? Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?“ Учителят наистина упреква ученика, защото вижда в сърцето на питащия Го. Защото именно с идеята, че Отец е някак по-добър от Сина, Филип е имал желанието да познае Отца: и така не е познал дори Сина, защото е вярвал, че Той е по-нисш от другия. Именно за да се коригира подобна представа беше казано: „Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?“ Виждам смисъла на думите ти: не първоначалното подобие се стремиш да видиш, а някое друго, което смяташ за по-висше. „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене?“ Защо желаете да откриете някакво разстояние между тези, които си приличат по този начин? Защо жадувате за отделно познание за онези, които не могат да бъдат разделени?103
Преподобни Максим Изповедник:
Докато в речта на Свещеното Писание виждаме Словото Божие, въплътено чрез различни алегории, ние все още не различаваме с духовното си око безтелесния, прост, единствен Отец в безтелесния, прост, единствен Син, според написаното: Който е видял Мене, видял е Отца и Аз съм в Отца, и Отец е в Мене. И се изисква голямо изкуство, за да се проникне първо под воалите на речта, заобикалящи Словото, а след това да се види с голия ум Самият Той, съществуващ в чистотата на Своето собствено Битие, когато Словото ясно разкрива Отца в Себе Си, доколкото това е достъпно за възприятието на хората.
Блажени Теофилакт Български:
Синът е в Отца, тъй като се явява в Неговото същество, и пак, Отец е в съществото на Сина, подобно на това, както царят се явява в своя образ, и образът – в царя. Защото едни са чертите на образа и на царя. А че Моето и съществото на Отца е едно, това с ясно. Защото думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря, тоест говоря ги не по друг начин, но както би казал Отец, така и Аз говоря; защото нямам в Себе Си нищо особено, отделно от Отца, а всичко е общо; понеже съществото е едно, макар лицата да са различни. Но на Отца принадлежат не само словата, които говоря Аз, но и делата, божествените дела. А ако делата са Божии, а Отец и Аз сме Бог: следователно делата са на едно същество, така че, ако Аз работя, и Отец работи, и ако Отец работи, и Аз работя. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене, тоест вие, които слушате за Отца и Сина, не бива да търсите никакво друго доказателство за сродството ни по същество. Ако и това ви е недостатъчно като доказателство за единосъщието и единочестието, и за това, че Отец се явява в Моето същество и Аз – в съществото на Отца, то Ми вярвайте поне заради делата: понеже делата са Божии.104
Мисля, че коментарите са излишни. Но все пак е редно да отбележим, че щом може да се правят такива смели, изчерпателни твърдения относно божествеността на Христа и Неговото равенство с Отца само въз основа на един единствен стих – „Аз съм [в] Отца, и Отец е [в] Мене“ – значи може да се направи абсолютно същото и за „Словото беше [у, в] Бога“. Както и вече всъщност бе признато в самото начало.
Духът на истината, Който изхожда [от] Отца / Духъ истиньны. иже [отъ] Отца исходитъ / τὸ πνεῦμα τῆς ἀληθείας ὃ [παρὰ] τοῦ πατρὸς ἐκπορεύεται (Иоан 15:26)
Свети Йоан Златоуст:
Думите Който изхожда от Отца показват, че Той знае всичко. Така и Христос казва за Себе Си: зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам, като и тук разсъждавайки за истината.
Следователно, ако евангелист Йоан в обяснението си за Светия Дух Го нарича жива вода, а Отец казва: „Мене, Източника на жива вода, оставиха“, следва, че Отец е източникът на Духа; следователно Духът изхожда от Отца. Следователно, повтарям – Светият Дух се нарича Дух Божий и Дух, Който е от Бога, Дух на Отца и Дух, Който е от Отца.
Блажени Теофилакт Български:
Като Дух на истината, Той ще свидетелства за истината. Като изхождащ от Отца, Той знае всичко с точност, понеже е от Този, от Когото е всяко познание. Думите: Когото Аз ще ви пратя показват равенството Му с Отца. Понеже на друго място казал, че Отец ще прати Духа, а тук казва, че Той Сам ще Го прати. С това не показва нищо друго, освен равенство. А за да не би да помислят, че Той уж въстава против Отца, когато праща Духа с друга власт, добавил: от Отца. Ще Го пратя Сам, но от Отца, тоест по благоволение на Отца, и ще Го пратя заедно с Него. Защото Аз не извеждам Духа от собствените недра, но от Отца Той се подава чрез Мен. Когато чуваш, че изхожда, под изхождане не разбирай пратеничество, както се пращат служебните духове; но изхождането е естественото битие на Духа. Ако разбираме изхождането не така, а като ставащо отвън пратеничество, то няма да е видно, за какъв Дух говори Той. Защото безбройни са духовете, изпращани да служат на тези, които ще наследят спасение. Но тук изхождането е някакво особено и различно свойство, принадлежащо собствено само на Духа. И така, под изхождане трябва да разбираме не пратеничество, а естествено битие от Отца.105
Тука пък стихът „Който изхожда [от] Отца“ разкрива божествеността на св. Дух и съответно Неговото равенство с другите две Лица. Бихме ли могли да твърдим същото и за Христос, когато казваме, че „е роден [от] Отца (τὸν [ἐκ] τοῦ Πατρὸς γεννηθέντα) преди всички векове“,106 или пък... „Словото беше [от] Бога“, както недвусмислено е написано в немалко стигнали до нас ръкописи? Аз мисля, че можем. Свети Йоан Дамаскин пише: „Разбрахме, че има разлика между раждане и изхождане; но каква точно е тази разлика, това по никакъв начин не можем да схванем.“107 Тогава можем ли да правим опити да доказваме, че, всъщност, видиш ли, във втория случай не важи, защото... просто защото? Свети Григорий Богослов ни предупреждава, че предприемането на подобно мероприятие би довело до това да бъдем „поразени от лудост, защото надничаме в тайнствеността на Бога.“108 Предлагам да послушаме съвета му – не си струва маниакалната „точност“ на превода. Поне в този случай със сигурност.
вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм [от] Бога излязъл. Излязох [от] Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам [при] Отца. Казват Му Неговите ученици: (...) Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си [от] Бога излязъл.
еко вы Мене вьзлю бисте. и веровасте еко [отъ] Бога изидъ. Изидъ [отъ] Отца. и придъ въ вьсь миръ. и иду [къ] Отцю. глаголашя Ему ученици Его (...) ныне вемъ еко веси все. и не требуеши да къто Тя въпрашаетъ. о семь веруемъ. еко [отъ] Бога еси ишьлъ.
ὅτι ὑμεῖς ἐμὲ πεφιλήκατε καὶ πεπιστεύκατε ὅτι ἐγὼ [παρὰ] τοῦ θεοῦ ἐξῆλθον. ἐξῆλθον [παρὰ] τοῦ πατρὸς καὶ ἐλήλυθα εἰς τὸν κόσμον· πάλιν ἀφίημι τὸν κόσμον καὶ πορεύομαι [πρὸς] τὸν πατέρα. Λέγουσιν οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ (...) νῦν οἴδαμεν ὅτι οἶδας πάντα καὶ οὐ χρείαν ἔχεις ἵνα τίς σε ἐρωτᾷ· ἐν τούτῳ πιστεύομεν ὅτι [ἀπὸ] θεοῦ ἐξῆλθες. (Иоан 16:27-30)
Блажени Августин
Със сигурност не бива да се смята за нещо невероятно това, че идвайки в света, Той е излязъл от Отца в такъв смисъл, че не е оставил Отца зад себе си; и че напускайки света, Той отива при Отца в такъв смисъл, че всъщност не изоставя света. Понеже Той е излязъл от Отца, защото е от Отца.109
Да се предвижда мислите на човеците и така да няма нужда някой да Го пита, не беше нещо непосилно за Бога, но достатъчно велико за младенците, които Му казали: „Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.“ Много по-велико нещо, за чието разбиране Той искаше да разшири умовете им, беше това, че на думите им, и то истински, Той отговори: „Отец е с Мене“, за да не си помислят, че Синът е излязъл от Отца в някакъв смисъл, който би ги накарал да предположат, че Той също така се е оттеглил от Неговото присъствие.110
Блажени Теофилакт Български:
След възкресението, като представил Себе Си жив, в продължение на четиридесет дни Христос им съобщавал претайнствени и най-подробни познания за Отца. А преди това те мислели, че Бог Му е Отец по същия начин, както и на нас, по благодат. Ободрявайки ги отново, че в изкушенията ще получат помощ свише, казва: „Ще поискате в Мое име и ви уверявам, че Отец толкова ви люби, че вече няма да имате нужда от Моето посредничество. Защото Сам Той ви обича.“ После, за да не отпаднат от Христа, тъй като нямат вече нужда от Него и са в непосредствената любов на Отца, казва: „Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте. Затова, ако отпаднете от Моята любов, незабавно ще отпаднете и от Отца.“ И понеже мълвата за това, че Той е излязъл от Бога и пак отива при Бога, в различни отношения ги утешавала, Той често говори за това. Затова и самите те, след като получили полза от тези думи и се въодушевили, какво казват? (...) Учениците, като чули, че Бог-Отец ще ги обича и че те не се нуждаят от Неговото, на Христа, посредничество, като възприети от Отца, и че Той е излязъл от Бога, казват: „Сега разбираме, че знаеш всичко, тоест знаеш от какво се съблазнява сърцето на всекиго и нямаш нужда да узнаваш това от другите, и поради това вярваме, че си от Бога излязъл.“ Защото да знае сърдечните тайни е свойствено на Бога.111
Учениците разбрали, че Христос знае всичко, че е Бог в пълния смисъл на думата след като им казал, че е излязъл [от] Бога, [от] Отца. И сега дори преводи като „Словото беше [от] Бога“ не звучат чак толкова „неудачно“, нали?
Свети Йоан Дамаскин
Ипостасите пребивават и обитават Една в Друга; защото Те са неотлъчни и неотделими Една от Друга, неслитно взаимопрониквайки Една в Друга, но не така, че да се смесват или да се сливат, а така, че се намират Една в Друга. Защото Синът е в Отца и Духа, и Духът е в Отца и Сина, и Отец е в Сина и Духа, без никакво унищожаване или смесване, или сливане. И движението Им е едно и също; защото трите Ипостаси имат един стремеж и едно движение, което е невъзможно да се види в сътворената природа.112
Както в някои съвременни гръцки Библии, така и в новогръцкия превод на изложението се ползва думата „με“,113 която означава „при, със“:
Υιός δηλαδή είναι [με] τον Πατέρα και το Πνεύμα, το Πνεύμα [με] τον Πατέρα και τον Υιό και ο Πατέρας [με] τον Υιό και το Πνεύμα
Или с други думи, на български (би трябвало да) звучи по следния начин:
Защото Синът е [при, със] Отца и Духа, и Духът е [при, със] Отца и Сина, и Отец е [при, със] Сина и Духа
Звучи логично, нали? Все пак така (би трябвало да) е и в Йоан 1:1. Но всъщност съвременния гръцки превод се различава съществено от езика на светиеля, така че запазваме правото си да го наречем неудачен. Шегувам се, разбира се – не упреквам гърците. Та въпросното изречение в оригиналния си вид звучи така:
Υἱὸς γὰρ [ἐν]114 Πατρὶ καὶ Πνεύματι, καὶ Πνεῦμα [ἐν] Πατρὶ καὶ Υἱῷ, καὶ Πατὴρ [ἐν] Υἱῷ καὶ Πνεύματι115
И така: „ἐν Πατρὶ“, „ἐν Υἱῷ“, „ἐν Πνεύματι“... звучи ли ви познато? „Ἐν ἀρχῇ“... „В начало“... Изключително интересно, нали? И още нещо от същия светител:
Изразите, отнасящи се за Христа преди въплъщението, са шест вида. (...) Третият вид изрази обозначават взаимното проникване между Ипостасите, например: Аз съм [в] Отца и Отец е [в] Мене (...)
Τὰ δὲ τὴν ἐν ἀλλήλαις τῶν ὑποστάσεων περιχώρησιν ὡς τὸ «ἐγὼ [ἐν] τῷ Πατρί, καὶ ὁ Πατὴρ [ἐν] ἐμοί»
Четвъртият вид изрази показват, че Христос е [от] Отца, като Негова Причина, например: Моят Отец е по-голям от Мене. Защото [от] Отца Той има битие и всичко, което има; битие – чрез раждане, а не чрез създаване: Излязох [от] Отца и дойдох; (...) Защото, ако няма Отец, няма и Син. Синът е [от] Отца, [в] Отца и заедно с Отца, а не след Отца.
[ἐξ] αὐτοῦ γὰρ ἔχει τό τε εἶναι καὶ πάντα, ὅσα ἔχει, τὸ μὲν εἶναι γεννητῶς καὶ οὐ δημιουργητικῶς ὡς τὸ «Ἐγὼ [ἐκ] τοῦ Πατρὸς ἐξῆλθον» (...) Εἰ μὴ γὰρ ὁ Πατήρ ἐστιν, οὐδὲ ὁ Υἱός· [ἐκ] τοῦ Πατρὸς γὰρ ὁ Υἱὸς καὶ [ἐν] τῷ Πατρὶ καὶ οὐ μετὰ τὸν Πατέρα.
Изразите, отнасящи се за Христа преди съединението (на природите) могат да се отнасят за Него и след съединението (...) Изразите, употребявани за Христа след съединението, са три вида. Първият вид изрази посочват Божествената Му природа, например: Аз съм [в] Отца и Отец е [в] Мене.
Πρῶτος ὁ τῆς θείας φύσεως δηλωτικὸς, ὡς τὸ «ἐγὼ [ἐν] τῷ Πατρὶ καὶ ὁ Πατὴρ [ἐν] ἐμοί»
В кратко заключение ще кажем следното: въпреки, че някои от светите отци116 отдават особено значение на точните думи, употребени в Йоан 1:1, същите те по-нататък в коментарите си, както вече се видя, не са срещали особени затруднения в екзегезата на Евангелието там, където се употребяват най-различни предлози за описване на близостта на Бог Син с Бог Отец. Можем ли и ние да направим същото, въпреки тънката разлика в нашия превод, и да не се заемаме с излишната задача да преоткриваме колелото?
Виж 15.
Виж 6 и 12.
предл. 1. За означаване място на действие или състояние, когато се отнася до лице, семейство или дом. 2. За означаване принадлежност към лице; на. [🔗]
Библия, сиреч Священото писание на Ветхий и Новий завет: вярно и точно преведено от първообразното. Цариград, 1871 [🔗]
Nouvi Zákon ali Testamentim Goszpodna Nasega Jezusa Krisztusa zdaj oprvics zGrcskoga na sztári szlovenszki jezik obrnyeni po Stevan Küzmicsi Surdánszkom. 1848 [🔗]
Опытъ переложенiя на русскiй языкъ священныхъ книгъ Новаго Завѣта Россійскаго Библейскаго Общества. 1824 [🔗]
Елеонский Ф. Г. По поводу 150-летия Елизаветинской Библии: О новом пересмотре славянского перевода Библии. – СПб., 1902. – C. 2-10 [🔗]
A. За обстоятелствени отношения. 1. При означаване на място, към или в близост до което се насочва действието: към, при, до, край. 2. При означаване посоките на света: на, по посока на, срещу. 3. За изразяване на приблизителност при означаване на време: около, към, приблизително. 4. При означаване на цел: за, към.
B. За обектни отношения. 1. При означаване на лице, към или в близост до което се насочва действието: при, към, до или непреводим. 2. За означаване на обект, който непряко се засяга от действието. 3. При означаване на лица и предмети, към които се проявява или насочва някакво действие, състояние, качество или отношение: към, спрямо, по отношение на. [🔗]
I. С вин. 1. За обстоятелствени отношения. e) При означаване начина на действие: в, на, с. 2. За обектни отношения. f) За означаване на средата от хора, в която попада или се причислява някой: всред, между. II. С мест. 2. За обектни отношения. b) За посочване на място между други хора: между, сред. [🔗]
Виж 66. 1. За обстоятелствени отношения. b) При означаване на мястото, откъдето започва дадено действие с посока навън: от. c) При означаване на произход: от. 2. За обектни отношения. c) При означаване на източника, от който нещо се приема, получава: от. 3. За определителни отношения. a) Приозначаване на произхода на нещо, източника, от който произлиза нещо: от. [🔗]
1. За означаване на лице или място, в близост до което се намира нещо или става нещо: при, до, пред. [🔗]
II. С тв. 1. За обектни отношения. b) При посочване на лице, участващо във взаимно действие с друго лице: с. f) При означаване на лице, към което се стреми, присъединява друго лице: с, към. [🔗]
Матей 1:23
1. За обстоятелствени отношения. a) За означаване, че нещо се намира или извършва в близост до нещо: при, до, край. b) За означаване на място, където се намира нещо: в. [🔗]
Тълкувание на Евангелието ч. 2
Виж 102
пак там
Виж 102
виж 107. Книга I. Глава 14. Свойства на божествената природа