Погубени от схоластицизма
или осъдени чрез буквата на закона
Последвайте „Не от този свят“ в Телеграм.
Преди време попаднах на една вече десетгодишна статия, [1] според чиито автори неточен превод на една-единствена дума от притчата за митаря и фарисея в синодалната Библия давал повод на някои свещенослужители да „оправдават“ в проповедите си горделивостта и повърхностното спазване на закона, т.е. едва ли не утешавали паствата си, че нямало много за какво да се тревожат ако от време на време се превъзнасят над другите, и че биха могли да се „набутат“ в рая само с едно „палене на свещички“ и други обредни формалности. Този феномен се е повтарял през годините, включително в настоящата 2024-та година.
Вярно е, че грешен превод може да доведе до възникване на сериозни проблеми. Има предостатъчно такива случаи не само в световната история, но и в тази на нашата родина България, например по времето на св. патриарх Евтимий Търновски, когато
българските книги бяха с много години по-стари, от самото начало на българското народно кръщение, но отпосле се повредиха, или защото книжниците не владееха достатъчно добре гръцкия език, или поради грубостта на своя език са допуснали в тях много повреди и противности на истинските догмати, от което произлязоха много ереси. [2]
Този текст в никакъв случай не е апология на фарисейството, а любителски опит за доказване на несъстоятелността на днешните опасения на някои хора от възникване на ереси, а в случай, че аргументите не бъдат приети – че този „проблем“ далеч не е само български, както се намеква в статията.
Нека започнем с прочит на цялата притча за митаря и фарисея:
Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! [Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня;] понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
(Лук. 18:10-14) [3]
Разковничето тук е словосъчетанието „повече, отколкото“. В статията се изтъква, че правилен превод на стиха в квадратни скоби от гръцкия оригинал би звучал по следния начин: „казвам ви, този слезе у дома си оправдан, за разлика от онзи,“ и че това е отразено по подобен начин в английския превод на крал Джеймс, сръбската Библия и др. Това действително е така, но наистина ли е толкова голям проблем, че в нашия пише „повече“? Нима някой наистина ще си каже „няма страшно, дори да съм жестокосърдечен и да получа „по-малкото“ оправдание, всичко ще наред,“ когато веднага след това се казва, че в края на краищата ще бъде унижен /както, впрочем, се признава в статията/? Би било интерсно да се разбере как точно „зилотите“ успяват да съвместят тези непосредствено едно след друго ярко контрастиращи твърдения.
Да си припомним какво представляват двамата души от притчата: митар е човек, който събира данъци и мита. Често пъти митарите несправедливо са ограбвали с непосилни данъци народа и поради това народът ги ненавиждал и смятал за големи грешници. Фарисей пък е човек, който се мисли за по-праведен от другите. Фарисеите са образували особена секта и са се отличавали със своята гордост и лицемерие. Те изпълнявали Moисеевия закон само външно. [4]
Aко приемем, че след искрената покайна молитва митаря си е отишъл с нагласата, че не може и не бива повече да върши това, което е вършлил дотогава, (Ин. 8:11) то тогава наистина можем да приемем, че е бил оправдан, а горделивия фарисей, следвайки пътя на логиката, би трябвало да е останал неоправдан, или дори осъден според някои по-строги тълкувания. Изобщо неоправдан, не просто по-малко оправдан. Правилно ли е наистина това разъждение в контекста на останалото Свещено Писание?
На много места в Стария и Новия завет се говори как Бог „ще въздаде всекиму според делата.“ (Иов. 34:11; Пс. 61:13; Иер. 25:14; Мат. 16:27; Откр. 2:23) Това, разбира се, не бива да ни навежда на мисълта, че можем сам-самички да си „изработим“ спасението без Божията благодат, както е твърдял лъжеучителя Пелагий, но не бива и напълно да се отхвърля ползата от добрите дела, както правят протестантите, позовавайки се на своята лъжовна доктрина sola fide („само вяра“). Вярата без дела е мъртва, (Иак. 2:17, 26) но и вършенето на добри дела без смирение, с гордост и тщеславие, е мерзост пред Бога. [5] На друго място в Евангелието пък четем, че Господ „ще бие“ повече или по-малко човеците заради конкретни техни постъпки според степента на познанието им за Божията воля. (Лук. 12:47-48) Та нима няма да отсъди по аналогичен начин и с въпросните фарисеи, макар и достойни за осъждане заради други техни дела? Дори един грубо подхвърлен хляб покрива множество грехове. [6]
Да си представим хипотетична ситуация, в която вместо митар и фарисей имаме фарисей и беззаконник, при това беззаконник в най-лошия смисъл на думата: човек, който не само, че не спазва верските обреди и ритуали, ами целия му живот се състои в погазване на десетте Божии заповеди – не лъжи, не кради, не убивай и т.н. Нима такъв човек, ако умре без да се е разкаял, ще получи същата присъда като фарисея, който, макар и повърхностно, спазва Божия закон, дава милостиня и т.н.? Или втория ще бъде оправдан повече, отколкото първия?
В древността живял някой си богат човек, който бил много състрадателен към бедните, но за нещастие се бил пристрастил така към блудните грехове, че не ги оставил до края на живота си. Когато той умрял, един благочестив отшелник видял неговата задгробна участ. Богатият човек бил заради блудните си грехове вън от радостите на рая и страдал горко, оплаквайки своето беззаконно поведение на земята. Единственото облекчение, което му донесли неговите милостини, това било, че той бил избавен от тежките мъки в ада. [7]
С други думи: милосърдния блудник бил оправдан повече, отколкото ако беше само блудник, т.е. неговата задгробна участ, макар и тъжна, била положително повлияна от неговите дела. Така и с всички останали наши грехове, включително фарисейската горделивост, която може би наистина е „първенствуващо зло... толкова вредна, че може да свали от самото небе.“ [8] Няма лъжа или измама нито в това твърдение, нито в българския превод на притчата за митаря и фарисея.
По-нататък се твърди, че „във всички Библии, освен в българската, се прави ясно разграничение и противопоставяне между митаря и фарисея. Митарят е оправдан, а фарисеят – не.“ Но това съвсем не е така: думата „повече“ и нейни производни са използвани не само в други славянски преводи, но също така и в много неславянски такива. Ето как звучи стиха на някои езици от втората група:
румънски: Zic vouă că acesta s-a coborât mai îndreptat („по-насочено“) la casa sa, decât („отколкото“ [9]) acela. [10]
грузински: გეუბნებით: სახლში ეს უფრო გამართლებული („по-оправдано“) დაბრუნდა, ვიდრე („отколкото“ [11]) ის. [12]
арамейски: ܐܡܪ ܐܢܐ ܠܟܘܢ ܕܢܚܬ ܗܢܐ ܡܙܕܩ ܠܒܝܬܗ ܝܬܝܪ ܡܢ ܗܘ ܦܪܝܫܐ ܟܠ ܐܢܫ ܓܝܪ ܕܢܪܝܡ ܢܦܫܗ ܢܬܡܟܟ ܘܟܠ ܡܢ ܕܢܡܟ ܢܦܫܗ ܢܬܬܪܝܡ – (ܝܬܝܪ – „повече“ [13]) – I say unto you, that this man went down to his house more justified than that Pharisee. [14]
Митарят си отишъл „по-насочен“ и „по-оправдан“, но от кого – от фарисея? Той по-малко „оправдан и насочен“ ли си е отишъл у дома? Дали в тези страни също има повсеместно „оправдаване“ на фарисейството? Румънската и грузинската православни църкви също ли нямат Светия Дух и са изпаднали в заблуда?
Сега да разгледаме някои преводи на близки нам славянски езици:
руски: Сказываю вам, что сей пошел оправданным в дом свой более, нежели тот [15]
украински: Кажу вам, що цей пішов до дому свого оправданий більше, ніж той [16]
беларуски: Кажу вам, што гэты пайшоў у дом свой апраўданы болей, чым той [17]
Тези съвременни преводи, както и българският, имат за своя основа църковнославянския превод, в който разглеждания стих звучи така: глаголю вам, яко сниде сей оправдан в дом свой паче онаго. [18] На среднобългарски звучи приблизително по същия начин: глаголѧ же вамь · сьниде сьи оправдань вь домь свои паче оного [19]
На старобългарски звучи така: г҃л̑ѭ вамъ · съниде сь въ домъ своі оправъданъ паче оного [20] (ⰳ҃ⰾ̑ⱙ ⰲⰰⰿⱏ · ⱄⱏⱀⰻⰴⰵ ⱄⱐ ⰲⱏ ⰴⱁⰿⱏ ⱄⰲⱁⰹ ⱁⱂⱃⰰⰲⱏⰴⰰⱀⱏ ⱂⰰⱍⰵ ⱁⱀⱁⰳⱁ [21])
Думата „паче“ на старобългарски и т.нар. църковнославянски – в действителност руска редакция на старобългарския език [22] – има следните значения и употреби:
1) повече, в по-голяма степен, пò; 2) по-добре [е], за предпочитане [е]; 3) за подчертаване в засилена степен – най-вече, 4) при сравнение – повече, в по-висока степен [от]. [23]
Повечето, без съмнение, са в полза на синодалния превод, но дори едното, в което има повечко място за „лавиране“, не е съвсем недвусмислено. Тази дума се е използвала за сравнителна степен не само през епохата на Възраждането, но и в новоосвободена България. [24] Можем ли да се надхитрим, като кажем, че първото, третото и четвъртото са „грешни“ в контекста и според оригинала, а второто – „правилно“, при условие, че с малко усилия го издокараме да означава „за разлика от“? В някои речници [25] от близкото минало освен гореизброените значения е преведено и точно като „а не“ с препратка само и единствено към Лук. 18:14, а в други [26] [27] като „повече, по-голямо от, по-добре“, и пак с препратка към същия стих и др., макар и да са включени и гръцките думи за противоположност „παρ“ и „η“. Да разгледаме известните ни новобългарски преводи, направени през Възраждането:
1828: Думам ви, чи слезе тос в кащата си оправдан, повиче от оногос [28]
1840: Говорим ви: защо слезе тоя в къщата си оправдан, нежели оный [29]
1871: Казувам ви, че той слезе у дома си оправдан повече, нежели оный [30]
Както се вижда, освен разминаванията в речниците, съставени от представители на различни поместни славянски църкви, разночтения намираме и в най-новите преводи само на българска земя. Кой крив, кой прав? Зависи с кой текст сравнавяте – гръцкия оригинал или неговия първичен славянски превод.
Сега да разгледаме как стихът, от който е тръгнала цялата тази „драма“, е преведен в някои съвременни протестантски славянски библии:
български: Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи [31]
руски: Говорю вам: это он, а не тот фарисей ушел домой оправданным [32]
Словосъчетанието „а не“ е употребено за ясно разграничение и противопоставяне на много места – както в съвременния български превод:
И ако знаехте, що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните (Мат. 12:7)
И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата (Марк 2:27),
така и в старобългарските ръкописи:
Аште ли бисте ведели · чьто естъ · милости хошту · а не жрътве · николиже убо бисте осудили неповинихъ
И глаголааше имъ Иисусъ · субота человека ради бъıстъ · а не человекъ суботы ради
Какво е пречило на нашите равноапостолни просветители да напишат „съниде сь въ домъ своі оправъданъ а не онъ“, но вместо това са предпочели многозначителното паче? Или пък да напишат „милости хошту паче жрътве“, щом без проблем може да се преведе по „правилния“ начин? Кому и защо са били нужни тези словесни гимнастики и натоварване с излишни неписани правила от порядъка на „тука – така, тука – онака“? Само заради едното езиково богатство ли? Предците ни ли са били толкова недалновидни за да преведат по такъв „безотговорен“ начин нещо толкова важно, или ние днес караме на принципа „защото така ми харесва,“ пренебрегвайки останалото Писание, вманиачено вторачени в един единствен стих, досущ като някакви сектанти?
Да направим съпоставка с някои други стихове за да видим дали е било възможно да се избегне тази ненужна „спънка“ в слаянските преводи:
български: Който обича баща или майка повече от (гр. ὑπέρ – над) Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37)
църковнославянски: Иже любитъ отца или матерь паче Мене, нѣсть Мене достоинъ; и иже любитъ сына или дщерь паче Мене, нѣсть Мене достоинъ [33]
старобългарски: любѧи отца ли матеръ паче Мене · нѣстъ Мънѣ достоинъ · iже любитъ съıна ли дьщерь паче Мъне · нѣстъ Мене достоинъ [34]
Както в Лук. 18:14, така и тука имаме комбинация от съществително, сравнителна степен и местоимение, непосредствено едно след друго. В този контекст, по очевидни причини, (Марк 10:19, 1 Тим. 5:8) не би било правилно да се преведе „който обича баща или майка, а не Мене.“ Друг стих за сравнение:
български: А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото (гр. πλέον – повече) тия? (Ин. 21:15)
старобългарски: Егда же обедовашя · глагола Симонови Петру Иисусъ Симоне Ионинъ любиши ли Мя паче сихъ
И тука не звучи правилно да се преведе „любиш ли Ме за разлика от тия.“ Ако пък всичко това не е достатъчно – ето още няколко „проблематични“ стихове, в които Христос отново порицава фарисеите, съпоставени с други преводи:
български:
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане (Мат. 23:14) *
Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда (Марк 12:40)
които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда (Лук. 20:47)
старобългарски:
Горе вамъ кънигъчия и фарисеи и упокрити еко сънедаете до мы въдовицъ и виною да лече молитвю творяще · сего ради приимете лише („само“) осюждение *
Поедаюштеи домы въдовиць · и непьште ваниемь · далече моляште ся. сии приимутъ лишшее („само“) осужденье
Иже сънедаютъ домы въдовиць · и виною далече молятъ ся · сии приимутъ осужденье большее („по-голямо“)
гръцки:
Οὐαὶ ὑμῖν, γραμματεῖς καὶ Φαρισαῖοι, ὑποκριταί, ὅτι κατεσθίετε τὰς οἰκίας τῶν χηρῶν καὶ προφάσει μακρὰ προσευχόμενοι; διὰ τοῦτο λήψεσθε περισσότερον („повече [от]“ [35]) κρίμα *
οἱ κατεσθίοντες τὰς οἰκίας τῶν χηρῶν, καὶ προφάσει, μακρὰ προσευχόμενοι. οὗτοι λήμψονται περισσότερον κρίμα
οἳ κατεσθίουσιν τὰς οἰκίας τῶν χηρῶν, καὶ προφάσει μακρὰ προσεύχονται, οὗτοι λήμψονται περισσότερον κρίμα [36]
английски:
Woe unto you, scribes and Pharisees, hypocrites! for ye devour widows' houses, and for a pretence make long prayer: therefore ye shall receive the greater („по-голямото“ [37]) damnation *
Which devour widows' houses, and for a pretence make long prayers: these shall receive greater („по-голямо“) damnation
Which devour widows' houses, and for a shew make long prayers: the same shall receive greater damnation [38]
сръбски:
Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што једете куће удовичке, и лажно се Богу молите дуго; зато ћете већма („вечно“ [39]) бити осуђени *
Ови што једу куће удовичке, и лажно се моле Богу дуго, биће још више („още повече“) осуђени
Који једу куће удовичке, и лажно се моле Богу дуго. Они ће још већма (букв. „няколко вечности“) бити осуђени [40]
Голяма каша! Това наистина може да обърка човек, който се води единствено от сухия светски дух на библейската критика. Добре, че имаме стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15) и портите адови няма да му надделеят, (Мат. 16:18) нали? Тука вече не е възможно оправдание само с един „грешен“ превод – освен степенуване, в избраните преводи има и на пръв поглед съществени разночтения във всеки един взет поотделно. Какво ще получат фарисеите за своет поведение: „най-тежко(то)“, „по-голямо(то)“, или само „по-тежко“ осъждане?
Редно е да се отбележи, че стихът, отбелязан със звездичка, е, може да се каже, „спорен“ – в едни преводи е сложен в скоби, а в други е изцяло пропуснат. Това се дължи на факта, че липсва в някои стигнали до нас древни ръкописи. Но пък от друга страна не забравяйте, че има цели „изгубени“ книги не само от дълбоката древност на Стария завет, (Числ. 21:14; 2 Цар. 1:18; 3 Цар. 14:19) но също така и „изгубени“ новозаветни апостолски послания, например това на св. ап. Павел до лаодикийци. (Кол. 4:16) Пиша „изгубени“ в кавички, защото предполагаемото им съдържание не е изгубено в същинския смисъл на думата. Нито липсата им, нито днешния ни превод не са проблем за Христовата Църква, тъй като не учението Ѝ се извежда от Писанието, а Писанието е написано и подбрано според учението Ѝ, иначе светите апостоли не биха могли да проповядват и разпространяват вярата, веднъж завинаги предадена на светиите (Иуд. 1:3) през първите години на християнството, когато евангелието все още не е било написано на хартия, камо ли канонично определено.
Нека последно да разгледаме притчата за двамата длъжници:
Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет; [но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?] Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. Затова казвам ти: прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. Ней пък рече: прощават ти се греховете.
(Лук. 7:36-48)
На старобългарски стиха в квадратни скоби звучи така: „не имуштема же има въздати · обема има отъда · которы обою паче вьзлюбитъ и.“ За „повече“ (като количество) в следващия стих е позлвана думата вѧште, а на гръцки и в двата стиха е πλεῖον. В този контекст няма много колебания как трябва да се преведе: кой – Кого повече ще обикне, Кой – кого повече ще оправдае. И все пак без проблем е могло да се напише „которы обою большее вьзлюбитъ и.“
Дотук с лингвистичният анализ, или „оправдаването чрез филологията“. Какво точно се случва в притчата? Кой е заемодавеца, и кои са длъжниците? Очевидно Заемодавецът е Христос, а единия длъжник е жената, помазала с миро Господните нозе, но кой е другия? Не може да е фарсиея, защото става въпрос за опрощаване на грехове, т.е. оправдаване, нали?
Който няма смирение, не може да обикне истински Христа. Гордостта му пречи както да обича Спасителя, така и да вижда греховете си и да се кае искрено за тях. Затова поради неговото повърхностно покаяние малко грехове му се прощават. [41]
Говори се за гордост, повърхностно покаяние и липса на смирение. Това са типични черти на представител на фарисейската секта, но все пак тука фарисеина не е назован изрично, а само се подразбира.
Чрез опрощението на двамата длъжници нашият Господ доведе до опрощение този, който се нуждаеше от прошка, но в чиито очи опрощаването на дълговете беше омразно. Защото въпреки, че дълговете на самия фарисей се нуждаеха от прошка, все пак прощаването на дълговете на грешната жена беше омразно в очите му. Защото ако имаше това опрощаване на дълговете в ума на фарисея, то в неговите очи нямаше да бъде позорно тази грешна жена да дойде за опрощаване на дълговете си при Бога, а не при свещениците; тъй като свещениците не можеха да прощават грехове като тези. [42]
Какво излиза в крайна сметка? Дори фарисеина, въпреки надменното му поведение, подобно на това в притчата за митаря и фарисея, въпреки, че в душата си осъдил ближния, все пак е получил някаква прошка, т.е. бил е оправдан, но не повече, отколкото грешната жена, и аналогично митаря.
Кога точно сме се „изгубили“ в превода: XX век? Възраждането? Късното Средновековие? Преките продължители на Кирило-Методиевото дело ли са се „объркали,“ или самите свети братя неосъзнато са дали повод за изопачаване на Божието слово? Нека в опитите си да порицаваме лицемерите не изпадаме в култ към митаря, казвайки: „Боже, благодаря Ти, че не съм като този фарисеин!“
Използвани източници и материали
[1] „Изгубени в превода или оправдани чрез филологията“ (🔗)
[2] „Жития на българските светии. Том I“, Синодално издателство, 1974, стр. 31
[3] Всички следващи цитирани стихове на съвременен български език по подразбиране са според синодалния превод, (🔗) освен ако изрично не е указан друг
[4] Макариополски епископ Николай; архим. Серафим (Алексиев). „Нашата вяра“, стр. 126
[5] „Светител Лука Войно-Ясенецки. Проповеди за цялата година“, 2019, стр. 244
[6] св. Николай (Велимирович). „Охридски пролог“, 2018, стр. 45
[7] архимандрит Серафим (Алексиев). „Нашата надежда“, 2017, стр. 109
[8] св. Йоан Лествичник. „Лествица“, Православно Отечество, 2020, стр. 248
[9] „Websters Romanian-English Thesaurus Dictionary“, 2008, стр. 73, 137
[10] Biblia ortodoxă (🔗)
[11] „English-Georgian dictionary“, Marjory Wardrop, 1892, стр. 21 (🔗)
[12] ახალი აღთქმა (🔗)
[13] https://en.wiktionary.org/wiki/ ܝܬܝܪ
[14] The Holy Aramaic Scriptures (🔗)
[15] Руски синодален перевод (🔗)
[16] Украински синодален превод (🔗)
[17] Беларуски синодален превод (🔗)
[18] Библия на църковнославянски език (🔗)
[19] Банишко евангелие (XIII в.), л. 134 (🔗)
[20] Зографско четвероевангелие (X-XI в.), л. 198 об. (🔗)
[21] Славова, Татяна. „Старобългарски език“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017, стр. 42-43
[22] архим. Атанасий (Бончев). „Църковнославянска граматика“, 2021, стр. 8
[23] Колектив. „Старобългарски речник, т. II.“ Отг. ред. Дора Иванова-Мирчева. Изд. „Валентин Траянов“. София, 2009, стр. 195-197 (🔗)
[24] РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (🔗)
[25] протоиерей Григорий Дьяченко. „Полный церковнославянский словарь“, 1899, стр. 411-412 (🔗)
[26] прот. Сава Петковић. „Речник црквенословенског језика“, 1935, стр. 150 (🔗)
[27] архим. Атанасий Бончев. „Църковнославянска граматика“, 1952, стр. 176
[28] „Новий Завет, сиреч четирите евангелия на четиритях евангелиста.“ Букурещ, 1828 (🔗)
[29] „Новий Завет Господа нашего Иисуса Христа.“ Смирна, 1840 (🔗)
[30] „Библия, сиреч Священото писание на вехтий и новий завет. Вярно и точно преведено от първообразното.“ Цариград, 1871 (🔗)
[31] „Новий завет“, Гедеон интернешънъл
[32] „Новый завет“, Российское библейское общество, Москва, 2011
[33] Библия на церковно-славянском языке (🔗)
[34] Заимов, Йордан. „Асеманиево евангелие. Старобългарски глаголически паметник от края на X – началото на XI век.“ София: Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, 2013, л. 39 в-г (🔗)
[35] „Гръцко-български речник“, БАН, 1998 г., стр. 406
[36] Interlinear Bible (🔗)
[37] „Английско-български речник. Том I. A-L“, Наука и изкуство, 1987, стр. 390
[38] King James Bible. The Preserved and Living Word of God (🔗)
[39] https://sr.wiktionary.org/wiki/већма
[40] Свето Писмo – Библија (🔗)
[41] архим. Серафим (Алексиев). „Покаянието – пътят към Небесното Отечество (Сборник проповеди)“, 2023, стр. 151
[42] св. Ефрем Сирин, „Homily on Our Lord“ (🔗)